Гаринча-вижте живота на една легенда

Десетки хиляди излязоха по улиците на Рио де Жанейро един летен ден на 1983 г. Преливащи от емоции, хората се бяха качили дори по дърветата и по мостовете, само и само да си намерят по-добри места. Те искаха да зърнат една огромна червена катафалка, който бавно преминаваше през сърцето на града.
Това обаче не се случваше по време на карнавала. Макар върху колата да нямаше танцуващи самба, емоцията далеч не бе по-малка, отколкото на ежегодния карнавал. Причината бе Маноел Франсиско дос Сантош, по-познат като Гаринча. Неговото тяло се транспортираше от стадион „Маракана” до Пау Гранде – малко градче в покрайнините, в което той бе роден. Фенове бяха пропътували от най-далечни места, за да отдадат последна почит на човека, който вдъхнови Бразилия за световните титли от първенствата през 1958 и 1962 г. Заради огромния наплив от хора трафикът в Рио бе замрял. Толкова голямо бе величието на събитието, че някои изоставиха колите си и бягаха няколко мили, за да хванат процесията.
Погребението на Гаринча бе до голяма степен ексцентрично, също като живота и кариерата му. Това бе незабравимото сбогуване на Бразилия с една от най-обичаните си звезди. На епитафа му се чете следното: „Тук почива в мир единственият, който бе Радостта на народа – Мане Гаринча”.

Историята на Гаринча, Част 1: https://www.youtube.com/watch?v=qx1jfndUXqk&eurl=http://e-vestnik.bg/3168

Историята на Гаринча, Част 2: https://www.youtube.com/watch?v=FaVEexI8gfM&eurl=http://e-vestnik.bg/3168

Историята на Гаринча, Част 3: https://www.youtube.com/watch?v=Tk2C4LUvaxc&eurl=http://e-vestnik.bg/3168

Днес, 25 години след смъртта му, популярността на крилото остава уникална. Това важи дори за онези, които са родени след 1983 г., но са тормозени от бащите си със спомени как е тероризирал противниците или с любопитни случки от живота му.
Няколко факта извън терена допринасят за популярността му, но няма съмнение, че неговият неподражаем и завладяващ стил го катапултира в сърцата на много бразилци. Свръхзвуковата му скорост, хипнотизиращите му движения с тяло, дръзките му финтове и дрибъл – всичко това му спечели любовта на публиката и го превърна в кошмар за съперниците, които той злонамерено наричаше Жоао или Джон.

Пазачите на Гаринча неведнъж искаха да бъдат сменени. В решителния мач от първенството Кариока през 1957 г., когато „Ботафого” прегази препълнения със звезди „Флуминензе” с 6:2 и грабна титлата, Теле Сантана помоли Нилтон Сантос: „Вече сте шампиони. Моля те, кажи на Гаринча да спре да се подиграва с футболистите ни.”

Макар да е невероятно, Гаринча успя да преодолее физическия си недъг. Роден е с изкривени крака, като левият бил по-къс с шест сантиметра, а на майка му при раждането казали, че може никога да не проходи. И въпреки това успява да стане несравним голмайстор, при това с мощен шут – вкарал 249 гола в 579 мача – невероятно постижение за дясно крило. Също така бе и голмайстор на Мондиал`62 в Чили, където изведе „селесао” до титлата в отсъствието на Пеле. Краля получи контузия още във втория си мач. Двамата не прекарваха много от свободното си време заедно, когато бяха в националния тим. Гаринча бе шегаджията на компанията, който обича най-много две неща – жените и алкохола. В същото време Пеле бе образец за професионалист. Това, което бе общо между тях, бе изключителният футболен талант. Когато бяха заедно на терена, Бразилия никога не загуби мач! “Пеле бе атлет, а Гаринча бе художник, отбелязва журналистът Армандо Ногейра. Съберете ги и ще имате перфектната комбинация, срещу която няма противодействие.”
Извън Бразилия Пеле е признат от голяма част от феновете за най-великия футболист за всички времена. В най-голямата страна на Южна Америка обаче дебатите кой от тях е по-добър, започват почти всяка вечер.

Краля сам е голям почитател на бившия си съотборник: „Гаринча бе невероятен футболист, един от най-добрите, които са се раждали. Можеше да прави с топката неща, които никой друг не си помисляше да пробва. Без Гаринча аз никога нямаше да бъда трикратен световен шампион.”

Двамата се срещат за последно в края на 1982 г. Срещата им е пълна със спомени и шеги. Прегръщат се за раздяла и си обещават да се видят отново на следващата година. Съдбата отрежда друго.

Въпреки това „A Alegria do Povo” (Радостта на народа – от порт.) остава завинаги в душите на хората. Бразилците се гордеят не само с успехите си на футболния терен, но и с несравнимите си играчи. Нито един футболист не е - и вероятно няма – да развълнува хората по начина, по който Гаринча го правеше.

25 години след смъртта му само споменаването на името му предизвика усмивка по лицата, провокира гордост и ентусиазъм в гласовете на бразилците. Гаринча просто бе безкрайната Радост на народа.

По Fifa.com


Ето и една интересна история за Гаринча:

Отборът гостува ,футболистите стоят в хотела на централния площад.Отсреща две кафенета,в едното няма място и яйце да падне,в другото собстеника час по час премита ,забърсва масите ,но така и никой не сяда там.Наблюдавайки всичко това Гаринча моли треньора да го пусне да изпие едно кафе,той се съгласява и какво става?В момента на появяването му на площада всички замръзват в очакване къде ще седне Гаринча.Той отива в празното кафе,поръчва си едно,отпива глътка ,плаща и става.Когато щастливия собственик закачва на стената столът на който е седял с чашата от която е пил, кафето вече било пълно с хора.Прибирайки се в хотела той лаконично казва:тренер мисля,че така е по-справедливо!

Много добър и умен футболист...все пак толкова хора са били на погребението му...един от най-великите футболисти...

Това е много хитър футболист който в началото не е бил забелязан.Но след като е показал уменията си всички са се удивили.Но жалко че края на живота му става по такъв начин иначе 6-ца за поста.Това е легенда която трябва да се разпространява защото повечето хора дори не са чували за него евала

аз пък даже не сум го 4увал ...

Ами не си го чувал....защо ли?...та той е един от най-великите футболисти бе!....ОТ СЕГА НАТАТЪК ДА ГО ЗАПОМНИШ!

XoLanDeCa написа:Ами не си го чувал....защо ли?...та той е един от най-великите футболисти бе!....ОТ СЕГА НАТАТЪК ДА ГО ЗАПОМНИШ!

Един е точната дума, защото има по-впечатляващи. Но няма да умаловажавам качествата му, един от най-добрите е.

малко offtopic: Леко с тоя заповедния тон ...